– Състезател по кикбокс на СКБИ “Джет”, В. Балкански вицешампион в кат. 67 кг 2007 и 2008; 6-то място на евр. първ. по кикбокс 2008; шампион на IMC, муай тай в средна кат., Merseburger Fight Night 4 (2011); победител в межд. турнир по муай тай в Германия (2012); победител в турнира 4 Eggesiner Fight Cup в Германия по проф. бокс (2014) и др. проф. галасрещи и турнири.
Петър Чобанов
(24.08.1935, с. Драгомирово, Свищовско) – Треньорка по художествена гимнастика. Завършва спортния техникум в Пловдив. По разпределение идва във В. и работи като преподавател по физическо възпитание в училищaта „Ст. Караджа” и „Й. Йовков”. Основава кръжок по худ. гимнастика към Пионерския дом. 1953 заедно с четири ентусиазирани гимнастички, сформира първия отбор на В. по худ. гимнастика, с треньорка Кунка Чехларова. Завършва ВИФ. 1960 отново идва във В. Тренира и се състезава за черноморския град. От 1962 е треньор в ЖСК „Спартак” и преподавател в Спортното училище “Г. Бенковски”, а след това и като методист. Подготвя 20 състезателки, покрили нормите и удостоени със званието “Майстор на спорта”. Най-големите ѝ успехи като треньор са свързани с изявите на Румяна Стефанова, Деспа Кателиева, Мая Ангелова, сестрите Танчеви и др.
Чл. на орг. комитет на межд. турнир „Царица Маргарита Българска”. Работи в Либия, Германия, Финландия, Виетнам, участва в полагането на основите на художествената гимнастика в тези страни. Съавтор е с Людмила Кечеджиева и Минка Ванкова на книгата „Обучението на деца по художествена гимнастика”. 1992 учредява СК “Чар – ДКС” и поема функцията на старши треньор и вицепрезидент на клуба. Майстор на спорта (1962), Заслужил треньор (1969), Заслужил деятел на физкултурата (1973), треньор на В. по худ. гимнастика на ХХ столетие (1999), в списъка е на 10-те най-достойни варненки на първия форум „Да съхраним жената” (2009), както и в листата на шестте най-достойни деятелки по худ. гимнастика в Б-я (2010). Почетен гражданин на Варна (2000). Дъщеря ѝ Филипа Филипова (вж.) свет. шампионка по худ. гимнастика с ансамбъла на Б-я (1989), треньор по худ. гимнастика.
Мария Чиприянова
– Основано август 1945. при обединението на Варн. колоездачно дружество и Варн. мотоциклетен спортен клуб.
– Създадено през 20-те години на ХХ век. 1934 изпраща на Осмите олимпийски игри в Париж (1924)
Продан Георгиев (вж.) да се състезава на 188 км на шосе (отказва се). Друг колоездач на дружеството – Алекси Николов (вж.) участва в ХІ олимпийски игри в Берлин (1936) в състава на Б-я в дисциплината отборно преследване на 4000 м и се класира 13-ти. Божко Божков е вторият бълг. колоездач от варн. дружество на олимпиадата в Берлин, който се състезава отборно на 4000 м. Марин Николов е третият участник от варн. колоездачно съзвездие в Берлин и се състезава в дисциплината 100 км с общ старт на шосе и се класира 36-ти от 128 колоездачи. На ХV олимпийски игри в Хелзинки (1952) ДСО “Спартак” – В. изпраща двама колоездачи – Петър Димитров в дисциплината 190 км шосе с общ старт и се класира на 46-то място от 112 състезатели, и Тодор Дишев – 4000 м отборно преследване (резерва). Светлозар Григоров е колоездач на „Черно море“ и ЦСКА. Участник на свет. първенства на писта за мъже и с нац. отбор на 4000 м преследване (1981). Веселин Стоянов също е състезател на „Черно море“. Участва на свет. първенство на писта и се класира 14-ти от 28 състезатели на 1000 м от място (1981).
– Бълг. гимнастическо дружество, основано на 5.11.1898. Чл. на Съюза на българските гимн. дружества „Юнак“. Домакинства на Първия нац. юнашки събор вж. (9 – 11.04.1900, Великден). В него участват 11 съюзни дружества, 7 юношески чети общо ок. 1500 юнаци цялата страна. Съборното игрище за 5000 зрители и 800 състезатели е построено в Приморската градина, а трибуната е с изглед към морето. В „Ч. ю.“ варн. се запознават освен с гимнастика, още и с плуване, лека атлетика, конна езда, фехтовка, борба, стрелба и футбол. Те са средства за постигане на физ. съвършенство на чл. на дружеството (учители, лекари, чиновници, адвокати, търговци и др.), които са на възраст 20-40 г. На II редовен юнашки конгрес, София 1900 г., дружеството във В. е представено от : Христо Атанасов, Б. Давидов и Ц. Генов –учители. Събранието изпраща благодарствена телеграма на кмета на Варна за голямата помощ и съдействие за построяване на сборното игрище, за добрия прием и настаняване на юнаците на Първия съюзен събор. Гимн. д-во “Ч.ю.” с тайно гласуване е избрано да излъчи новия Управит. Съвет на Съюза. От 10.09.1900 Д-во “Ч. ю.” на редовно събрание избира нов УС на Съюза за 1900-1902 г. в състав: Председател-Христо Атанасов; Подпредсед.-Божимир Давидов; Деловодител- М. Ц. Минев и тримата учители от Мъжката г-я, В.; касиер – П. Баев- деловод. от акционерно кожарско д-во “Труд”; Съветници: Д. Габровски- директор на Мъжк. Г-я, д-р Титев-ординатор във Варн. държ. Мариинска клинична болница и А. Банков-инженер. Варн. д-во е домакин на III (1902), IV 1905 и V (1908) конгреси на Съюза на бълг. гимн. дружества. На III конгрес, В. (23-28 юли 1902) вземат участие 24 друж., представени от 42 делегати. Варна е представена от учителите: Цачо Ганов, Ив. Кефсизов, Богдан Клачев, А. Бюнтер. Вземат се решения да се създадат дамски чети. Д-во “Ч.ю.” излъчва новия УС 1902-1905. На 14.09.1902 е избран: Председ.- Христо Атанасов (от М.г-я), Под председ.- Иван Кефсизов (от Девич. Г-я), деловодител- Илия Д. Венов (от М. г-я), касиер – Т. Джезаров-секретар на окр. управител, В. Съветници: Д. Габровски, д-р Аршинков, д-р К. Свраков. На IV конгрес, В. 1905 в салона на Девич. гимназия участват 29 дружества, представени от 61 делегати. УС 1905-1908 се избира от В.: Председ.- Иван Кефсизов, подпредс.- Ц. Генов,Деловодител-Богдан Клачев, Касиер-Т. Джезаров, Съветници: Д. Габровски, Д Андреев, Гавраил Г. Аврамов, Кап. I ранг Сава Н. Иванов. На V конгрес, В. 27-31 .07.1908 в Девич. г-я присъстват 25 дружества с 45 делегати. Бил провъзгласен за почетен чл. на Съюза Иван Кефсизов. С изграждането на първия гимнаст. салон в страната на името на варн. гимнаст. дружество „Юнак“ 1910, В. се превръща в център на гимнаст. спортове у нас. За съжаление войните прекъсват спортния устрем на варненци. След тях Варн. гимнаст. дружество се възстановява бързо и дава своя принос за разширяване на дейността. Подготвя ръководители и учители по гимнастика за цялата страна. В тези курсове (1928) се обучават Анастасия Гагова, Цветана Данаилова, Христо Василев, Димитър Павлов и Иван Желязков. Лектори в курсовете са били Георги Младенов, Марина Добрева и Алоис Бюнтер. Директор на курсовете е Димитър Андреев, прогимназиален директор и председател на „Ч. ю.“. За целта в Юнашкия салон се провежда серия от курсове за учители по гимнастика и главатари на юнаци и юнакини. 1926 в Юнашкия салон се провеждат нац. гимнастически игри, а на Колодрума се организират масови гимнаст. упражнения. На събора 1930 се състезават на уреди и атлетика женските чети. Варн. чета е ръководена от главатарката М. Добрева. Димка Христова от “Ч.ю.” получава I награда на уреди и петобой, диплом с лавров венец и ръчен златен часовник от Н.В.Царя. Дамската чета на “Ч.ю.” получава I нагр. на уреди, лавров венец с диплом и модерна дамска паралелка на ст/ст 8000 лв. През първите 35 г. от съществуването на „Ч. ю.“ дейни негови представители са Христо Атанасов (многократен председател на УС на нац. съюз „Юнак“), Иван Кефсизов (председател и многократен подпредседател на УС на „Юнак“), Алоис Бюнтер (съюзен главатар), д-р Костадин Свраков (подпредседател на УС на „Юнак“), Божимир Давидов, Минчо Минев, Костадин Минчев, Илия Венов, Вера Зидарова, Сава Иванов, Цачо Генов, Богдан Клачев, Тодор Джезаров, Димитър Габровски, д-р Аршинков, кап. І ранг Сава Иванов, Марина Добрева, Гавраил Аврамов, Димитър Андреев – чл. на УС на гимнаст. дружества в Б-я, подполк. Бакърджиев, Никола Загоров, Петър Сахатлиев, Ангел Друмев, Богдан Елефтеров, д-р Ганев (председател на Юнашки инспекции), Крум Черноводов (главатар на Юнашките инспекции) и др. 1940 е преименувано в Дружество за гимнастика и спорт „Ч. ю.“, а по-късно става секция към ГКФС, ДСО и дружествата за физкултура и спорт, като най-дълго гимнастиците членуват в „Черно море“, от чието име постигат и най-високи резултати. 27.11.1994 под името гимнаст. спортен клуб „Ч. ю.“ се възстановява една от най-старите спортни организации във В., основана в края на ХІХ в. 2001 клубът носи името „Интерком груп – Ч. ю.“, на името на фирмата спонсор с президент Павлин Николов, която финансира клуба и се грижи за поддръжката на материалната база и закупуването на съвременни уреди. След промените през 1989 дружеството се превръща във водеща национална школа по спортна гимнастика.
Юнаци делегати на III конгрес във Варна, 1902 г.
– Идеята за организирането им подхвърля спортният ръководител от Констанца Думитру Иван и тя среща солидна подкрепа от варн. спортни деятели. 1970 В. е инициатор на първото заседание на спортните делегации от Констанца, Одеса и В., които приемат устава на Игрите. Под него се подписват Думитру Иван (Констанца), Евгени Горбачов (Одеса) и Диньо Димитров (В.). Като наблюдател в заседанието участва Фарук бей, тогава председател на „Фенер бахче“ – Истанбул. В устава е записано, че черном. градове стават домакин на игрите по азбучен ред, като домакинът посочва два спорта, по които да се проведат игрите, а другите – по един. 1975 при отлична организация, на варн. бряг се провеждат първите Ч. сп. игри по плуване, гимнастика, бокс и лека атлетика, в които състезателите на В. излизат компл. победители. Ч. сп. игри имат 4-ри издания, на които Констанца и Одеса домакинстват по веднъж, а В. – още веднъж (1978). 2001 по инициатива на варн. Асоциация на ветераните спортисти, деятели, треньори и съдии игрите се възстановяват като Ч. сп. игри за ветерани и се състоят още две издания до 2008, когато прекъсват. 2015 по инициатива на Асоциацията на спортистите ветерани във В. се състои среща във В. между Б-я, Турция, Румъния, Украйна, на която се взема решение от 2016 да се възстановят игрите по 8 вида спорт, като всяка държава определя по два от видовете спорт на всяко издание, като се разшири съставът на градовете, които участват.
Участници в VII Черноморски игри, 2017
– Спортно-туристическо дружество, създадено в района на Аквариума 1923. Има утвърден устав. Това е първата свързана със спорта и туризма формация във В., която носи това име. Учредители са Георги Демиров, Васил Софиянов, Георги Илиев, Димитър Хаджийорданов, Веско Щерев, Симеон Димов и др.
(19.02.1982, Варна) – Състезател по хандбал (разпределител) на “Локомотив Металекс Билд”, Вн, “Спартак” ( Вн), “Добруджа”, Добрич. Възпитаник на Спортно уч-ще “Г. Бенковски”, В. и НСА, С. Подготвя се при треньора Пенко Златев (вж.). 2005 с “Локомотив” печели Купата на Б-я. Достига до ІІІ кръг в турнира на Европ. хандбална федерация. От 2008 е в мъжкия нац. отбор. Участва в турнири за Европ. купа, в олимп. квалификация (2010), в Европ. първенство в Лондон (2010) в европ. квалификация за Евро 2021. От 1995 г. е многократен шампион на Б-я с тима на “Локомотив”, В., а с“Добруджа” (2012, 2013). Участва в състезания по плажен хандбал с отбора на “Добруджа”.
– Спортен клуб по културизъм, основан 1999 от Венци Чанев. Подготвя за състезания ок. 50 културисти. Между изявените културисти са Наско Хараланов, Ивелин Гешев, Петко Живков, Росен Михов, Цветан Цветанов, Дани Бахчеванова и др.
(23.17.1947, с.Лозарево, обл. Бургас) – Състезател по корабомоделизъм на Спортен моделклуб – В. Проектант в Института по корабостроене. Чл. на нац. отбор на Б-я. Носител на 1 зл., 2 ср. и 1 бр. медали от свет. изложби и на 1 зл., 2 ср. и 1 бр. медали от европейски изложби. Майстор на спорта (1978); Засл. майстор на спорта от (1981).
Модел на корабомоделиста Станчо Чанев