Великите Спортисти на Варна

 – Футболният клуб с 2-те имена е основан 1924 от младежите в района на дн. Военноморско училище. Инициатор е Васил Карагьозов. Кварталният клуб е един от най-активните във футболния живот на града.

– (8.08.1989, София) – Тенисистка (с треньор Радослав Каратанчев, баща ѝ). Започва да играе тенис на 5-годишна възраст и до 2009 се състезава за Б-я, след което играе за Казахстан. В профсионалния тенис е от 2003. Отново играе за Б-я 2014. 2001 печели Ориндж Боул (до 12 г.), като на финала побеждава Алиса Клейбанова. Няколко месеца тренира в тенис-школа на Ник Болетиери. 2005 участва с ТК „Черно море – Елит“ в европейското клубно първенство в Рен, Франция, където отборът става европейски шампион в състав Виргиния Трифонова, Сесил Каратанчева, Мария Пенкова и Цветана Пиронкова (вж.). 2004 печели “Ролан Гарос” за девойки. 2004 – 2005 се изкачва от 526 до 35 позиция в ранглистата на Женската тенис асоциация (WTA). Замесена в допинг скандал отнася наказание от 2 год.(1.01.2006 – 31.12.2007). 2008 се завръща на корта с победа на турнира в Сърпрайз (Аризона), като успява да спечели в неофициален турнир „уайлд кард“ за квалификациите. Получава „уайлд кард“ за турнира в Ла Куинта (Калифорния) и отказва да играе за отбора на Б-я за “Фед къп” (за “Фед къп” за Б-я играе 2004 – 2005; за Казахстан 2010 – 2012). Отново печели титлата след драматичен финал в два сета срещу Сандра Кльозел. В началото на 2009  поради финансови причини е сключила договор да се състезава за Казахстан. Шампионка на Казахстан на сингъл и на двойки (с Ярослава Шведова). 2014 прекратява договора си с Казахстан, а малко след това отново става част от бълг. федерация и е записана като бълг. състезателка в различните ранглисти. Сингъл победи – загуби 335 – 220; други титли 7; Най-висока позиция 35 (07.11.2005). Двойки победи – загуби 22 – 37; Най-висока позиция 154 (19.04.2010).

Сесил Каратанчева

– (16.10.1936, с. Бдинци, обл. Добрич) – Състезател по парашутизъм на Аероклуб – В. Професионален пилот в АК и ССА. Бронзов медалист с нац. отбор в дисциплината групов доцелен скок от 1000 м на свет. първенство (1964). Участва в поставянето на свет. рекорд в групов доцелен скок от 1000 м с 5, 7 и 9 парашутисти. Републ. шампион на единичен доцелен скок от 1000 м (1966), многократен вицешампион на групов доцелен скок от 1000 м ( 1962, 1963, 1965, 1967, 1969) и др. медали от нац и межд. състезания. 1961- 1967 е в нац. отбор по парашутизъм. 1964 – 1977 е инструктор на второто силно поколение парашутисти майстори на спорта: Стойчо Стоев, Димитър Ростиславов, Радослав Мирев, Станчо Станчев, Красимир Илиев, Мария Палякова, Хриска Михайлова, Катя Маринова и др. 1973 – 1974 е нац. треньор по парашутен многобой. Засл. майстор на спорта (1966) и засл. деятел по парашутизъм.

Аероклуб “Валерий Чкалов” Варна, В. Великов, И. Апостолов, Ф. Грозева, В, 2011.

Иван Каракашев

–(29.01.1967, Варна) – Състезател по бридж на КФС „Бриз“ и Бриджклуб на бизнесмена – В. Национален състезател. Заедно с Румен Трендафилов в двойка отборно са бронзови медалисти от откритото Свет.  първенство “Бермуда Боул” в Сао Пауло – Бразилия (2009); бронз. мед. отборно на Европ. първ. в Сан Ремо – Италия (2009); 2 пъти е 4-ти на европ. първенства (2000 и 2002).; 2-кратен победител в престижния турнир за двойки „Гранд при – Париж“; 6-ти отборно на Европ. първенство във Франция (2008); 5-то място с отбора по бридж “Вито” – Ст. Загора, на Свет. първ. във Филаделфия – САЩ.; 8-мо място на Открито свет. първенство в САЩ (2010). Многократен отборен шампион и за двойки на държавни първенства, бриджфестивали и межд. турнири. Носители на Купата на Б-я (1991 и 1992) заедно с Р. Трендафилов. Това е единствената бълг. двойка, намерила място в ранглистата на Европа. 2007 участват в отбора, който печели финалния турнир от първенството на САЩ, в което се състезават 80 състава – най-големият успех на бълг. бриджори за всички времена. Журналист от в. “Новинар”. Печели покер турнир за журналисти (2013).

Калин Караиванов

–(2.03.1958, Варна) – Състезател по борба (св. стил), възпитаник на ЖСК “Спартак” – В., и ЦСКА. Участва на Олимпийските игри в Сеул (1988), където в кат. до 100 кг печели 5-то място. Свет. вицешампион на турнир “Дружба” (1984) в С.  Златен медалист от европ. първенство в Атина (1986), бронзови медали от първенствата в Киев (1983) и в Будапеща (1985). Сребърно отличие от първенството в Оулу, Финландия (1978), за младежи и 1980 в Будапеща (до 90 кг) за мъже. 1987 е трети на европ. първенство във В. Търново. Печели 2 пъти турнира “Дан Колов” (1983 и 1985). Четирикратен републ. шампион (1979, 1984, 1985 и 1986). Заслужил майстор на спорта.

Георги Карадушев

– (16.11.1920, София) – Спортен деятел. Печатарски работник, инструктор в ГК на БКП, отг. секретар на ДСО “Динамо”, председател на ГКФС – В., началник на управление “Спортни имоти” при ОС на БСФС, директор на “Спорт палас” – В. Председател на окръжната секция по гребане. Заслужил деятел на физкултурата (1956).

Сава Караджанов

– (14.04.1949, Варна) – Футболен статистик. Учи в Строителен техникум във В. Събира данни, свързани с българския футбол от началото на 80-те години. Участва в списването на в. “Запалянко” (1991 – 1992) – първият частен спортен вестник във В. след промените, заедно  със статистиците  Николай Райков, Димчо Димитров и журналистите Стефан Янев и Петър Герчев. Сътрудничи в редица  варненски телевизии, радиа и вестници. Негови статии са публикувани в нац. вестници “Старт”, “Спорт”, “Меридиан мач”, “Гол”, “Футбол” и др.  1996 – 2000 прави собствено предаване в “Мустанг” TV и “Ариел” ТV. Участва в съавторство при написване на книгите: “Футболна Варна” (2007) – получила награда за спортна публицистика на СБЖ, СБП и Националния клуб на спортните деятели; “Футболните клубове срещу Европa” (2010); “Футболните национали и Европа” (2012); “120 г. битки за футболна Варна” (2014); “Шампионът “Владислав” и купите на моряците” (2016).

Иван Карабаджаков

– (14.04.1914, Варна – 2002, Варна) – Състезател, треньор, межд. съдия по волейбол. 1933 завършва Френския колеж “Сент Мишел” и играе волейбол в СК “Тича”, В. 1940 завършва Стопански институт (дн. ИУ) и взема участие в държ. първенства по волейбол 1942 и 1943. 1945-1949 участва във финалите на реп. първенства с отборите ТВ-45, ТВП и “Ботев”( ср. медали 1943 и 1945). Завършва ВИФ (дн. НСА), С., волейбол. От 1951 е преподавател и треньор по волейбол, а по-късно зав. катедра “ Физк. и спорт” в Икономическия институт (дн. ИУ), В. Треньор на мъжкия и 20 години на женския отбор по волейбол на “Академик”. Отборите му участват във финалите на всички Общостудентски игри. Мъжкият отбор става първенец 1953. Треньор на ЮСШ. Председател на първата Градска секция по волейбол във В. 1956 става първият варненски межд. съдия по волейбол. Засл. съдия от 1971.

Волейболът във Варна. Георги Кацарски, Контур, В., 2003

Илия Капитанов

 – (21.10.1936, Варна 12.02.2016, Варна) – Треньорка по худ. гимнастика. 1960 завършва ВИФ – С., с профил гимнастика. 1960 – 1963 работи като специалист в „Червено знаме” – С. (дн. ЦСКА). В първата ѝ група гимнастички като млад треньор са Мария Гигова, Вера Маринова, Дарина Йосифова, Виолета Еленска и др. 1963 се връща във В., където е назначена като първа треньорка по худ. гимнастика в д-во ЖСК „Спартак” и продължава да работи с ново поколение гимнастички – Красимира Алексиева, Мария Михайлова, Сийка Кирчева, Лили Грънчарова, Марияна Димова, Борислава Перчемлиева, Евдокия Минкова, Ина Коджагюлова, с които и със следващите поколения състезателки извежда В. в орбитата на уважаваните и продуктивните центрове по худ. гимнастика в страната. 1979 – 1981 БФХГ я изпраща с договор в Испания, където подготвя нац. ансамбъл на страната. След завръщането си във В., работи в ЖСК “Спартак”. 1991 е избрана за президент на клуба по худ. гимнастика „Грация” към обединените спортни клубове „Спартак”. Засл. треньор; заслужил съдия. Чл. на УС на БФХГ. Почетен гражданин на В. (2011).

Меглена Камберова-Михайлова

-(1866, Лясковец – 26.03.1944, Лясковец) – Химик и стоковед, основоположник на стокознанието в Б-я, проф. по стокознание. Основател и пръв ректор на Икономическия университет във В.; спортен деятел. 1885 завършва Мъжката гимназия във В. 1885 – 1889  получава руска стипендия и продължава образованието си в Императорското техническо училище в Москва, където учи техническа химия. Секретар и библиотекар на нелегална студентска библиотека на народниците. Дейността му е разкрита и напуска Руската империя. 1889 се установява в Бургас, където преподава химия; уволнен 1891. Заминава за Швейцария, където завършва химия в Цюрих. Работи като химик във фабрики за бои и химикали в Ню Йорк и Филаделфия. Завръща се в Б-я 1896. Преподава химия в Търговското училище в Свищов. 1899 – 1904 е  химик в лабораторията по хранителни продукти и питиета към Дирекция на народното здраве. Варненската търговско-индустриална камара го кани 1904 да организира средно търговско училище, към което създава първото бълг. вечерно търговско училище. 4.10.1921 се открива Висшето търговско училище във В. Ректор е до пенсионирането си (1933). 1921 е проф. по стокознание. Завещава сума за научноизследователски институт за стопански проучвания. Радетел за развитието на спорта във Варна. 1914 г е един от ръководителите на СК “Тича”. Създава условия за развитието на спорта във Висшето търговско училище. Автор на повече от 100 научни труда по проблеми на общото и проф. образование, по въпроси на индустрията и търговията.

Проф. Цани Калянджиев