Великите Спортисти на Варна

– Клуб по хокей на трева. Съществува от 2002 към СОУ „Св. Кл. Охридски“. Със съдействието на експерта на МФВС Димо Момиров и директора на училището Петко Петков е официално регистриран и като чл. на БФХТ 2003 с председател Николай Янчев и първи треньори Васил Сотиров и Добринка Петкова. За успехите заслуга имат и директорът на СОУ „Неофит Бозвели“ Даниела Игнатова, както и треньорите Виолетка Шоповска, Спаска Момчилова, Славка Барганска, Красимира Георгиева и Николай Янчев. Отборите с възпитаниците деца са винаги в шестицата на държ. първенства в зала и на открито. Малките хокеисти печелят и индивидуални отличия: Димитър Кръстев, Димитър Балтаджиев, Ботьо Димитров, Момчил Томов и др. Клубът е известен в страната с политиката си за обучение на съдии и вратари. 2011 се включва с отбор в държ. първенство за мъже, участва в различни проекти на МФВС и в спортни прояви: „Не на насилието в училище“, „Не на дрогата“, Националния ден на спорта и др. По инициатива на президента на клуба Николай Янчев и с подкрепата на ректора на ТУ – В. Овид Фархи през учебната 2011-2012 хокеят на трева е въведен като редовен учебен спортен час.

– Команда за ветроходство, гребане и плуване към Варн. морски спортен легион. Основан 1920. Чл. на командата са Петър Миланов, Иван Фесчиев, Ангел Петров, Димитър Рандев, Евстати, Иван и Коста Попови, Добри Желязков, Кирчо Ангелов, Младен Джуров, Петър Загорски, Владимир Ставрев, Стефан Великов и Стефан Стефанов.

– Сборен футболен отбор на арменците, който се сформира след 1927 и си урежда срещи със сборния отбор на арменците, играещи в другите варн. спортни клубове.

–(17.05.1951, Варна) – Състезател по лека атлетика; треньор по лека атлетика, вдигане на тежести и голбал. Балк. шампион на диск, гюле и копие. Европ. първенства: 1983 – 2 ср. медала (гюле и диск) във В.; 1987 – зл. (гюле) и ср. (диск), Москва;  1989 – зл. (диск), ср. (гюле) в Цюрих. Св. първенства: 1994 – зл. (гюле), ср. (диск) в Берлин; 1995 – пето място  (гюле) в Мадрид. Заради увреждането на очите започва да се състезава в първенствата на хора с увреждания. 1988 – 2 зл. медала от Параолимпийските игри в Сеул на тласкане на гюле и хвърляне на диск. 1992 – 1 зл.  медал – тласкане на гюле, 1 ср.- хвърляне на диск, от олимпиадата в Барселона; 1996 – бр. (диск) в Атланта. Подобрява 10 св. и 6 олимпийски рекорда (гюле и диск). Притежава 40 медала от олимпийски игри, световни и европейски първенства и балканиади. Бронзов медалист с отбора на Б-я по голбал (1978). Подготвя Иванка Колева от Ст. Загора за параолимпиадата в Сидни (2000) – олимпийска шампионка на гюле с нов олимпийски и нов световен рекорд. Основател във В. на женското направление във вдигането на тежести. Негови открития са Изабела Рифатова, Милена Трендафилова, Жанет Георгиева. Като треньор по щанги неговите състезателки са спечелили 146 медала. Почетен гражданин на Варна.

Георги Сакеларов

Георги Сакеларов-треньор на параолимпийци

Георги Сакеларов и Миглена Мелешкова

— Руски емигрантски спортен клуб, основан 1922, отворен към спортния живот на В., тъй като освен войниците и офицерите в дейността му участват и чл. на техните семейства.

– Общност на яхтсмените на ротари клубовете в Б-я със седалище В., снована 2005, в която членуват 37 яхтсмени. За комодор е избран кап. Лъчезар Братоев. Целта на общността е да организира и участва в регати и походи.

– Спортен клуб по кендо, създаден  2005 от Момчил Кръстев, Борис Грамчев, Ивелин Христов и Иван Иванов предават изкуството на боравенето с меч на ученици, студенти, работници и служители. Освен бойно изкуство, кендо е и начин на живот.

– (псевд. Ноната) (15.12.1915, Варна – неизв.) – Футболист. Играе за “Тича” (1933-1940), като дясно крило/инсайд; Пощенски спортен клуб (1944); ПСК “Левски” (1945) и “Червено знаме” (Видин) (1945-1948). За НФД има изиграни 54 мача, отбелязва 6 гола. Единственият футболист играл във всички мачове от НФД за отбора си. Има 194 мача и 86 гола в градското и областното първенство и в републ. първенство (167 мача и 74 гола за “Тича”, 26 мача и 12 гола за “Червено знаме” (Вд) и 1 мач за “Левски”. Шампион на България през 1938, вицешампион през 1935, 1936 и 1939 с “Тича” и 3-то място през 1946 г. с “Червено знаме” (Видин). Има 5 мача за “А” нац. отбор. Завършва висше образование в София стоматология и работи като зъболекар.

Панайот Розов

– Туристическо дружество, основано 16.01.1927 с председател Николай Панайотов и секретар Радка Каранейчева. Съществува до обединението с дружество „Девненски извори“ 1944. 13.11.1957 подновява дейността си под ръководството на председателя Кръстю Баев и чл. Димитър Капитанов, Янко Градев, Кичка Петрова, Никола Ралчев и Илия Антонов. 1964 се обединява с ТД „Камчийска лилия“ и избира за ръководство Стефан Гинев (председател), Дора Липошлиева, Иван Митев, Камен Вутов, Георги Кръстев, Петър Петров, Атанас Събев, Марин Цветков и Тони Георгиев. 25.05.1959 учредява клуб по алпинизъм с председател Георги Велев и секретар – Петър Станев; 28.12.1961 – клуб по пещерно дело с председател Георги Велев и секретар Камелия Георгиева; 7.02.1963 – клуб на ветераните с ръководство Илия Антонов (председател), Стефан Сираков, Христо Парашкевов, Асен Върбанов, Цончо Златинов, Въльо Вълев, Антон Свраков, Стефка Христова, Димитър Бояджиев и др.; 4.02.1969 – клуб по воден туризъм с председател Христо Христов и секретар Димитър Шарков; септ. 1970 – клуб по ориентиране с ръководство Йордан Момчев (председател), Цани Златев, Софка Иванова, Неделчо Георгиев и Петър Белов. В нач. на 80-те год. на м. в. се създава и секция по скално катерене, по-късно наречено спортно катерене, към алпийския клуб. 1997 е основан клубът „Приятели на морето“ с председател Дарина Иванова. 1964 е сформиран турист. хор „Камчийска лилия“ с диригент Георги Стайков. 2001 клубът по ориентиране „Темпо“ преминава от ТД „Галата“ към ТД „Родни балкани“. 2005 се възстановява клубът по пещерно дело (спелеоклуб). За председател е избран Добри Добрев.

– Юношески футболен клуб, основан 1932, едновременно с детския тим „Петолъчна звезда“, от младежите от кв. Пясъците. Тренира на терен в Черничевата градина (района на дн. стадион „Спартак“).