×
Menu

Великите Спортисти на Варна

Sportna Varna

Home

Uncategorized

„Варна–2005“

– ( ул. “П. К. Яворов” №13, 2 ет., В.) – Спортен клуб по борба, основан от Пенчо Дичев, който е и треньор. Председател на клуба е Дияна Костадинова – президент на фирма „Клеопатра“. Целта на клуба е да популяризира борбата сред жените в черноморския град. Изявени състезателки са Емине Али, Гюлдълъ Азисова, Валина Велкова, Николина и др.

„Варна–2000“

– Волейболен клуб, основан 2000. Президент и треньор e Желю Ангелов Иванов. Развива волейбола до юноши и девойки – ст. възраст.

„Варна–1996“

– Идеята се ражда, когао 1991 варн. Владимир Кондов, Ангел Димитров, Росен Цветков и Ивелин Дончев посещават олимпийския стадион в Атина. При завръщането им към тях се присъединяват Тодор Габровски, Красимир Симов, Иван Гроздев, Марин Славов, Ясен Янев и др. съмишленици, които 1996 основават Олимпийски клуб на името на черноморския град. Те си поставят задачата чрез различни прояви (щафети, факелни шествия, семинари, спортни демонстрации и др.) да популяризират олимпийската идея и олимпийските игри.

„Варна–60“

 – Спортен клуб по джудо, самбо, борба (св. стил) и сумо. Основан 2006. Президент е Марин Калчев. Основатели на клуба са Марко Марков, Марин Герчев и Стоян Радев. Развива дейността си сред всички възрастови групи от двата пола. Първият успех за клуба донася сумистката Галина Калчева, която на св. първенство в Япония се класира на пето място.

„Варна сити“

– Футболен клуб, основан 2004 от Валентин Димитров с треньор Илиан Ганчев. По-късно за президент е избран Валентин Вълев, а за директор и гл. треньор – Кеворк Тахмисян. В клуба се занимават над сто деца и юноши, които се подготвят в кв. “Вл. Варненчик” под ръководството на Стефан и Мартин Богомилови, Константин Любенов и Димо Радев.

ВАНКОВ, Илия

(25.03.1937, Плевен) – Специалист по спортна гимнастика и лечебна физкултура, треньор, доц. Завършва ВИФ със специалност спортна гимнастика. Работи във В. като преподавател в УСШ (1954 – 1958), методист по лечебна физкултура в санаториума за възрастни болни от костно-ставна туберкулоза (1958 – 1962), треньор по спортна гимнстика в Специализирана спортна школа (1962 – 1971), ръководител на Центъра за научно-приложна дейност в спорта към ЦС на БСФС (1971 – 1985), доц. в ТУ (1985 – 1992); д-р на педагогическите науки (1983).

Илия Ванков

„Валери Чкалов“

– Окр. аероклуб към Доброволната организация

за съдействие на отбраната. 1948 на летище “Тихина” (през неговия

терен дн. преминава новият канал море–езеро) се организират лагер-школи за безмоторни летци и парашутисти. В обучението на школниците

участват военните летци Васил Жеков, Спас Иванов, Любомир Драганов, Борислав Чачановски и Теньо Симеонов от военното летище „Чайка“. В него работят като инструктори Фидана Иванова и Грозьо Димов (по-късно семейство Грозеви), които обучават безмоторни летци. 1951 с демонстрации е открит първият в страната аероклуб, който по-късно развива и петте звена в авиационния спорт – авиомоделизъм, парашутизъм, моторно и безмоторно летене и подготовка на авиотехници. Като началници на клуба последователно работят Борислав Чачановски, Иван Кръстев, Георги Димитров, Борис Моллов, Велин Великов (30 г. последователно инструктор, звенови инструктор и н-к на аероклуба), Атанас Вълков, Стоян Нанков, Иван Апостолов, Кирил Дряновски, Георги Динев. В аероклуба израстват парашутисти, които защитават честта на родината на св., европейски първенства и межд. турнири (Пенка Митева и Тинка Динева – св. шампионки по парашутизъм). Варненците Иван Каракашев, Красимир Илиев, Радослав Мирев и Георги Динев са и треньори на нац. ни отбори по парашутизъм. 1952 – 1982 аероклубът обучава моторни летци за нуждите на ВВС на Б-я, които с конкурс постъпват във ВНВВУ „Г. Бенковски“–Долна Метрополия. Във В. започва обучението си като летец дубльорът на втория бълг. космонавт Александър Александров – Красимир Стоянов. 1986 в аероклуба завършват първия бълг. лекомоторен самолет „Феникс-ІІ“, построен в любителски условия. Над самолета работят инженерите Кирил Дряновски, Иван Иванов, Росен Асенов и Симеон Мирев. Пилотът Благой Секерански полага основите и на фигурния пилотаж. В аероклуба инженерите Стойчо Стоев и Любомир Георгиев първи в страната конструират електронен апарат за отчитане постиженията при доцелните парашутни скокове (елетронна нула). Всред членовете на клуба са 8 майстори на спорта – моторно летене, 21мс – безмоторно летене. 2011 е издадена книгата “Аероклуб “Валерий Чкалов” Варна, автори – полк. Велин Великов, полк. Иван Апостолов и летец-пилот Фидана Грозева. В последните години дейността на клуба е замразена, а през 1994 е закрит.

„Ботев“

– На 28.09.1948  “ТВП” се обединява с ДНФ. Спортното дружество получава името “Ботев” към Дома на народната войска от 1948. След година се преименува в „Ботев–ВМС“. Деятелите, треньорите и състезателите са от „ТВП“ („Тича“–„Владислав“–„Приморец“). По-късно последователно се нарича спортен клуб “Народна армия” и  Народен спортен клуб “Ботев”. 1957 се обединява с ДСО “Ударник”. Развива спортовете футбол, ветроходство, гребане, кану-каяк, плуване, скокове във вода, водна топка, лека атлетика, волейбол, баскетбол, тенис на маса, тенис, бокс, шахмат, колоездене. В основата на дейността му е спортният деятел Стефан Маринчев, който назначава и първите щатни треньори.

„Ботев“

– Спортен клуб; „ДС-28“ („Диана“–„Славия“) 1929 променя името си на „Ботев“ и състезателите му по футбол, лека атлетика, гребане и плуване се съревновават под това име до 1931. Председател на клуба е Илия Хаджидимов, а подпредседатели са Петър Статев и Иван Попов, се- кретар Пейчо Златинов.

”Албатрос”

(спортен делтаклуб) – Основан от машиностроителния завод 1980. Председател на клуба е Петко Павлов, преподавател в Техникума по механотехника. Групата проектира и построява делтапланер „Вега”, с който се извършват сполучливи полети на височина 150 – 160 м.