–(пр. Муната) (12.02.1915, Варна – 6.05.1958, Варна) – Футболист, бек и десен инсайд на “Тича” 1930 – 1937, 1938 – 1940; “ФК 13” – 1937 – 1938; “ТВ 45” и ТВП – 1943 – 1946. Има 157 мача и 32 гола в градското, областното и държавното първенство (79 мача с 16 гола за “Тича”, 61 мача с 12 гола за “ФК 13” и 17 мача с 4 гола за ТВП). С “Тича” е вицешампион 1935 и 1936, носител на купата на страната 1940 с “ФК13”. Има 6 мача за “А” нац. отбор (1937-1943). Финалист за Царската купа 1935 и 1936. Играе в Нац. футболна дивизия 29 мача. Започва да играе във варненския „Тича“ и дебютира в мъжкия отбор едва на 15 г. Титуляр в отбраната на “Тича” и в двата финала за Държ. първенство 1935 и 1936., трети 1939. Отличен организатор и истински лидер, талантът му не остава незабелязан от “ФК 13“. Носи фланелката на “ФК 13“ в периода 1937-1938 и 1940-1942, когато записва и всичките си участия за нац. отбор. В края на 1938 се завръща в родния „Тича“ в годината, когато отборът е вече шампион на Б-я и остава 2 г., след което отива отново в С. и “ФК 13”. През войната се прибира във В. до края на живота си. След войната, той е един от основните играчи на “ТВ-45”. В края на 1946 е обявен за ненужен в “ТВ-45” и освободен. Той приема предложението на градския съперник “Спартак”, където изиграва последния сезон от футболната си кариера. След това, завършва Държавната треньорска школа (1948) и ръководи подготовката на „Спартак“- В. няколко години в „А“ РФГ. Работодателите му от Народната милиция го уволняват, заради пререкания. По-късно е реабилитиран и застава отново начело на „Спартак“. 1955 извежда отбора до най-големия успех в историята му в “А” РФГ, 3-то място след софийските ЦДНА и “Ударник”.
Стефан Калъчев
