Великите Спортисти на Варна

– Спортен клуб по подводен риболов. Основан 1996. Президент на клуба Стефан Стефанов.

(11.01.1932, Бургас) – Треньор, спортен педагог, межд. съдия по художествена гимнастика. Завършва ВИФ (дн. НСА) в 1954. Установява се във В. 1954 е щатен преподавател, ст. преподавател, спортен педагог, треньор по физкултура и спорт и худ. гимнастика във ВИНС (дн. ИУ) до пенсионирането си. Обучава студентките на новия спорт художествена гимнастика, подготвя ги за варн. отбори, за студентските игри и състезания, където печелят призови места и медали. Първата председателка на секцията “худ. гимнастика” към ГС на БСФС (1958); чл. на УС на БФХГ и на съдийската ѝ колегия 1955-1997. Участва с доклади в научни конференции, съавтор на първата програма по худ. гимнастика за спортни училища и на учебници по худ. гимн. От 1991 – зам. председател на СК “Грация”. Засл. деятел на физкултурата (1969); засл. съдия; съдия межд. категория – Бреве; носител на орден “Кирил и Методий”-III ст.; удостоена с почетен знак на ЖСК “Спартак”, Общ. Варна и Мин. на физ. възпитание и спорта; наградена с почетен знак на Общ. В. “За заслуги към Варна” – златен.

Минка Ванкова

(Лу̀сиу Вагнер Фрейташ джи Соуза) (15.07.1976, Рио де Женейров, Бразилия) – Футболист (ляв бек). Играе “Бенфика% и “Севиля”. Изиграва 20 мача за “Черно море” – “А” група (2002 – 2003); 118 мача за  “Левски” – С.  (2003 – 2009). 1 гол, 14 мача в Шампионската лига и 22 мача с 2 гола в Купата на УЕФА. Получава бълг. гражданство и става титулярен защитник в нац. отбор (11 мача) под ръководството на Христо Стоичков. С ПФК “Левски” е 3 пъти шампион на Б-я (2006, 2007, 2009), 2-а пъти е носител на Купата на Б-я (2005, 2007) и 3 пъти на Суперкупата на (2005, 2007, 2009). 1.02.2010 напуска “Левски” и обявява, че временно ще прекрати кариерата си.

Лусио Вагнер

(20.10.1898, Варна – 24.12. 1972, София) – Футболист (централен защитник); съдия по футбол. Състезател на СК „Тича“, участник на олимпиадата в Париж (1924) – първият капитан на нац. отбор по футбол. Играе в 4 мача за Б-я, като в 3 е капитан. Един от най-заслужилите ветерани от най-ранната история на футбола в страната. Започва да тренира със СК „Тича“ (от 1914) и впоследствие се превръща в една от най-големите легенди на клуба. Капитан е на футболния отбор „Тича“ (централен защитник), който печели първата купа за Б-я от межд. турнир в Румъния (1925). Участва в първия международен мач у нас (края на 1915) между СК “Тича” и 21-ви Померански полк и в първия мач между клубове от различни градове (1917). Съдия по футбол от 1926. Ръководи срещи от държ. първенство 1930-1935, съдийства и на състезания по лека атлетика. Чл. на УС на “Тича” (1930-1935) и негов председател. Завършва Военно училище в С. (1922)  и играе в “Левски”, С. Завършва и Военна академия (1937) .Полковник през II св. война, съставя в Клагенфурт бълг. отбор, който в почивката между 2 бойни действия се среща в другарски мач със състав на близката по фронта англ. военна част. След войната е н-к на Военната академия (1946), работи и във Военното министерство. Оглавява специалната комисия на бившите олимпийски състезатели към Бълг. олимпийски комитет.

Боян Бянов

 – Местен спортен лист. Издава Центр. настоятелство на СБС лига В.
– изд. I 1 – 4 май – септ. 1923.
Редактор Георги Белев.
Занимава се с организационни въпроси.

(20.04.1920, Варна – 1986, Мексико) – Боксьор, треньор по бокс. Един от основоположниците на съвременния варн. бокс. Първият варненец, спечелил шампионска титла от държавното първенство (1943). 1945 – състезател на „Спартак“. 1946 тимът на „Спартак“ става реп. първенец, а Ст. Б. за втори път е реп. шампион. 1947 – четвърти в I балк.  първенство по бокс. Засл. майстор на спорта. Скоро след това прекратява състезателната си дейност, става треньор и един от първите съдии във В. 1951 става треньор в „Ботев“ (ВМС). След 1957 е инструктор, методист, ст. треньор, едновременно е и един от треньорите на нац. отбори на Б-я. Завършва задочно ВИФ. 1958 – 1968 е преподавател във ВИНС (дн. ИУ). 1968 – ст. треньор на кубинския нац. отбор. 1971 – 1973  е начело на нац. отбор на Мексико. С този тим печели 52 титли от межд. турнири. Печели с възпитаника си Замора първия сребърен медал за Мексико от олимпиадата в Мюнхен (1972). От 1973 е едновременно ст. проф. и технико-треньор в Олимпийския комитет на Мексико и асесор-технико в Межд. боксов комитет.

Боксът във Варна. Свраков В., Г. Кацарски, Д. Димитров, С. Августинов В.: Издателство МС, 2008

Ставри Бъчваров

1973 г., Гуадалахара, Ставри Бъчваров, нац. треньор на Мексико (1971 – 1973) и Алфонсо Замора (първият сребърен медалист на Мексико от олимпиадата в  Мюнхен).

(22.10.1914, Варна – 30.09.2003, София) –

Шахматист. Един от най-добрите шахматисти на Варн. шахматен клуб, на който е шампион 6 пъти (1939, 1940, 1941,1942, 1945 и 1947). Участник в държ. първенство на страната (1945). Дългогодишен председател на шахматната секция при “Локомотив” (С.) и председател на Бълг.  федерация по шахмат (1966 – 1971). По негово време нац. отбор на страната постига най-големите си успехи – 3 място на Олимпиадата в Лугано (1968); за първи път се класира на финала на Европейско първенство (1970).

Антология български шахматисти. Ст. Сергиев, Звезди, С, 2008

Илия Бъчваров

(13.02.1875, Цариград – 1961, Варна) – Инж. Семейството му се преселва във В. (1880). Като учиник в Мъжката гимназия (1892) преплува през залива разстоянието В. – Карантината. С неговото име е свързан и първият межд. спортен успех на Б-я. Като студент (1899) в Париж (завършва Висше техн. училище за мостове и шосета) участва край Шербург в плувен маратон на 11 км и се класира втори от стартиралите 120 плувци от различни националности. По време на следването си е хорист в Парижката опера. Има възможност да работи във фр. столица, но предпочита да се върне в родината, където завършва Школа за запасни офицери в С. Започва работа във В. 1900 е градски инж. 1908 построява сградата на ул. “Д-р Пюскюлиев” 2 (дн. ЦКБ). 1908 е един от осемнадесетте архитекти и инженери, които създават организацията “Варненска техническа дружба”, която 1914 е приета за чл. на БИАД. 1911 е допълнителен чл. в ръководството на организацията. Eдин от инициаторите за създаването на Комитета за Възраждането и автор на проекта “Алеята на Възраждането”. Участва в полагането на актовете на паметниците на Хр. Ботев, В. Левски и Отец Паисий. Участва във войните. По негова инициатива заедно с паркостроителя Антон Новак се изгражда известната Станчова алея на брега на морето. Автор е на оригиналната сграда на банка “Напредък” на ул. “Преслав” ” 1, характерна с трите си фасади и монументалната скулптури орли, дело на Кирил Шиваров (1911). Строи собствената си къща на ул. “Цар Симеон І”. Улица във В. е назована на неговото име.

Инж. Георги Бърнев

– Работническо-туристическо дружество основано

1903 лично от Георги Бакалов. Знае се само фактът за съществуването му. По-късно не са открити писмени документи за дейността му.

– Най-новият екстремен спорт е въведен в световната практика от варненци. При бънджи скока състезателят прави предварително отработена фигура и след това забива топката докато лети покрай висящия най-малко на 50 метра  от земята баскетболен кош. Пръв в света прави предно салто и забива топката в коша Васил Василев, а първият успешен дебют на дамите в този спорт е записан на името на  Камелия Николова.